just a blog

Last night as one real brick, кво напрайх, Ами I bought 1 packet-electrocuted скакауееец ( That He is expensive by the bye ) I stuffed him to myself during the walkabout as chip. Тва I as I start to train will take it at least 2-3 times now Week щото is really choice protein. Another буби (nearly 10 types) Took a dare them, But some day surely.

I got myself някви strange things next (a fruit Some ) Shout out To Ей (тва Here mope around in Чанг Another people, щото I was picked by Банког ) I to eat an a-this and she shouts out Yes. Eat I,. Хмммм . I eat again. . It is normally clearly crying. But She saw some acquaintance for herself and he talks there, i eat it to myself It is not this fruit as yes that i liked right insomuch you. Anon she glances into me as finishing out to talk, Look how her face changes In няква special facial expression, the time ends up, her mouth is opened as well Are you crazyyyyy , what are you do ! ! ! , I : What ? ? ! ? ! ? ! ? ! , She : Don’t eat the skin, I : yea, Wtf ! You only state I Eat it so ! !
So grin of continuance For a hour one is some monkey always in sight,, but i found myself to myself as well Boring De. She had told yea that the завалийка-щото had broken the lane and is being reduced and had not paid me attention peach : ).
otherwise
If you do not eat the covering the fruit is extremely sampled : ) ) ) .

хахаххаха, това е лудо. Ако някой иска да превежда - webtrance.skycode.com. Enjoy

Снощи като един истински пич, кво напрайх ли, ами купих си 1 пакет пържен скакауееец (който е скъп между другото) и си го хапвах по време на разходката като чипс. Тва сега като почна да тренирам ще го правя поне 2-3 пъти седмично щото е много качествен протеин. А другите буби (около 10 вида) не ги посмях, ама сигурно някой ден….

После си взех някви странни неща (плод някакъв) и викам на Ей (тва тука в Чанг Май други хора, щото аз се вдигнах от Банког) “да го ям ли това” и тя вика “да”. Ям аз,….хмммм…….ям пак…..викам си явно е нормално. А тя видя някакви познати и си говори там, аз си го ям тоя плод…не е като да ми харесваше чак толкова. След малко ме поглежда тя като свърши да говори, и гледам как лицето и се променя в няква странна гримаса, времето спира, устата и се отваря и “are you crazyyyyy, what are you doing!!!……”, аз: “what??!?!?!?!”, тя: “don’t eat the skin”, аз: “yeah, wtf! you just told me to eat it like that!!”……след това ми се хили в продължение на около час все едно съм някоя маймуна, ама и аз си се почувствах тъпо де. А тя казала “да” завалийката щото пресичала улицата и била концентрирана и не ми обърнала внимание - сладурана :).
Иначе ако не ядеш обвивката плода е супер вкусен :))).

http://criticalconsumer.blogspot.com/2008/03/blog-post_15.html

There I was on a few March mornings, I wasn’t looking for love…

V nqkakuv film sum. Snimki ne pravq veche shtoto nqma smisul po moq precenka.
Ei tuka obache ima nqkakvi ama te sa prosto edni obiknoveni kartinki, nqma go vqtura na tqh, nqma go shuma ot vulnite ili zvuka ot dvigatelq na motora, nqma gi horata, nqma go uhanieto…
Deto vika Peter “edva li ima po-podhodqshto mqsto da umre chovek”, direktno v raq si. Kato spomenah tova vchera za malko mi se razmina, edin kokosov oreh padna na 10 metra zad nas sled kato bqhme minali ot tam (a te padat ot ei tiq golemite palmi [10=20 metra] na kartinkite i tejat po 1-2 kila)

http://www.trekearth.com/gallery/Asia/Thailand/East/Trat/Koh_Chang/page1.htm

Такааа, хаха,
Викам да драсна някой друг ред че се забравихме. Аз съм сега в Чанг Май северен Тайланд. Напуснах работа както вече споменах и обиколих малко по морето, по джунглата. Чаках уж нова работа която да ми позволи да не се спирам на едно място обаче няма да стане.

В Банког не искам да се връщам заради мръсотията и претовареното движение и бизнес средата и така нататък. Тук почти всеки говори английски и дойдох за 2-3 дни ама стана седмица и сериозно обмислям да остана тук да си търся стаж.

Това са фактите. Имам и няколко хиляди снимки ама вече нямам място на лаптопа и ще трябва да отделя време да почистя и да кача малко в нета.

Та пиша го това за храната малко. Някои неща са парливи ама за щастие почти винаги ти (ми, или поне на мен) слагат ‘лошите’ подправки отделно така че да си добяваш ако искаш и колкото искаш. Иначе храната е страхотна!! Такива неща не бях ял никога и едва ли ще. Когато бях на гости на новата ми сестра (Дрийм от снимките) качих 5 кила за 3 дни щото майка и готвеше така все едно ще ядеш за последно а вкуса беше….

Интересно е защо ангелите изглеждат толкова естествено и добре. Якото е че тук грим не се ползва и на фитнес не се ходи и няма (само в банког ама там следват Европа), всички са толкова естествени, страшно е направо. За телата на тия хора да не говорим, целулит мелолит не знам си какво - няма такова чудо. Всичките американки, европейки и всички дето се белеят които изглеждат на 20-тина години имат тела все едно се разлагат, все едно са от мърша като ги сравниш с местните, сериозно…….пази боже. Причина за това намерих в разговора с бащата на Дрийм който ми обясни какво точно ям като си купя храна от супермаркета а аз си спомних как в Холандия и вече в България нямам друг избор просто а опаковката е повече от храната в нея. Тук няма такова нещо, не случайно няма кошове по улиците, просто няма боклук. Яде се винаги прясна храна, зеленчуци, винаги прясно сготвена. Супермаркетите продават доста ограничен асортимент от продукти главно напитки и трайни продукти като кремове и такива неща. Та храната която се купува от супермаркетите в европа и щатите всъщност не е никаква храна а изкуствени неща наблъскани с консерванти, антибиотици, оцветители, емулгатори и господ знае какво още дето никой не знае какво е….. Защо едни бисквити от супермаркета или едно кисело мляко с вкус на ягоди е толкова вкусно - защото са наблъскани с изкуствени аромати и някакви подобни. Само вижте съдържанието или пък срока на годност и ще познаете кое е истинско и кое не. Кое нормално мляко ще трае повече от 3 дни - никое. Ял съм достатъчно истинско кисело мляко и прясно мляко от село за да се досетя че истинските продукти от природата траят не повече от седмица (освен дини мини, орехи морехи и т.н.). Има два процеса на убиване на бактерии както онзи ден ми разправя една Тайландска девойка, магистър по храни. Единия е пастьоризация другия е варене (стерилизация). Варенето убива повече бактерии и така млякото се разваля по-бавно но дори и варено истинското мляко трае не повече от 3 дни, как тогава това от магазина има до 10 месеца трайност (тя водата има година). А ако прочетете някъде защо едно мляко е полезно ще се разбере че е точно заради бактериите които са вътре.

Тук се чувствам страхотно като здраве и не искам да чуя вече за пиле което расте за 2 месеца набслъкано със стероиди или каквито и да е оранжерийни буклуци и пакетирани продукти (ако си купувате краставици през зимата и се радвате че имате нещо свежо - по-добре без тях). Нали все пак сме това което ядем, и никога не го бях забелязвал толкова ясно. И после защо има кожни болести, кремове за не знам си какво и аптеки на всяка крачка. Що аз не съм виждал аптеки тук? не знам, сигурно има причина. Внимавайте какво ядете. Все пак сме част от природата и Българските ястия не случайно са сезонни, каквото дате природата, такова.

Тайландското е едно здраво общество, освен това спортуват много, просто са жизнени, няма прегърбени, смачкани, почти никой не носи очила. Жалко е, че цял свят иска да бъде като европееца и американеца без изобщо да знае що за чудо е това.

Лао Дзъ:

“Което се извисява, всякога почива върху основи”

“Достигнеш ли до успеха - оттегли се”

“Всяко нещо е породено от друго”

“Което е над доброто, често е по-лошо от злото”

“Твърде далеч на изток - това е запад”

“Който не иска нищо, има всичко”

“Правдивите думи не се нравят. Красивите думи не са правдиви. Добрите думи не са доводи.
Доводите са само словестност.”

“Ако два потока не са разнопосочни, те се сливат и единяват мощта си”

“Подхранвай у себе си онова, което е по силите ти”

“Когато ученикът осъзнава нуждите си, той е по-мъдър от разсеяния учител”

“Разликата между красиво и грозно е дело на човешкото съзнание”

“Умееш ли да се задоволяваш с каквото имаш - богат си”

keep track on me: http://picasaweb.google.bg/kolio.krustev/HuaHin

…гласи тениската на един ангел, дано знае поне какво точно значи това. Откачена история тука направо съм като във виртуална реалност.
Днес ми казаха че официално 8 ангела се падат на 1 ангелчок в Тайланд, така че наблюденията ми се потвърдиха.
Кво друго, бях в Ковосото на Тайланд (най-южните провинции), там дето гърмят бомби и искат да се отцепят (мюсулмани). Ама не можаха да ме отцепят и мен. Много приятен град, бих живял там, както и на много други места в Тайланд, просто живота е като приказка тук, или поне така ми изглежда на мен, всичко е цветно, красиво, откачено и спокойно в същото време.
Днес имах устроена програма за обиколка на Бангкок от местни жители (1 брой). Утре на море.
В понеделник в Бангкок да си търся нова работа.

Адския филм…
без работа, с идеи, без време, с много преживяно, с планове за още повече, добре че някой ангел не ме е отнесъл все още
Поздравки

Абе всеки ден има някаква лудница да се случва ама те нещата вече ми правят много по дълбоки впечатления и е много лично преживяно всичко и не мога да го обяснявам с текст много добре, за това няма да изпадам в много подробности и писане. Просто като ми идвате на гости ще ви вкарвам във филма и няма да вярвате какво ви се случва.

Снощи отивам при Панамеца да го видя. Той каза, че всяка вечер се кълчи на идиотската бебешка музика в парка. Сядам пак там до тренировките и си се подхилквам на акъла и чакам да свършат, че да забележа панамеца. И по едно време някакъв луд се задава от тъплата бяга измежду хората, гледам - панамеца. Хуквам след него, стигнах го, той пак целия изпотен, пак супер много бързал трябвало да тръгва, щял да ходи до друга страна щото визата му изитчала, да си я поднови. Викам дай си телефона да се чуем поне, той си извади телефона да се вайка, вика кви са тия 2 пропуснати повиквания, чай ся (и през цялото тва време на лек свински тръс се случва всичко като той междувременно говори на хората по пейките някакви неща на английски а те се смеят, или пък някой като си прави снимка той застава да се снима и някакви такива и в същото време говори(вика) с мен уж да си разменяме телефоните). Спря най накрая и вика, “значи аз не знам от кой е това повикване, обади се и я питай как се казва, кажи и че аз бягам да каже как се казва аз ще и се обадя после”. Вика(буквално) “аз имам 3 приятелки ама не знам коя как се казва и не знам коя е тая” не знам си кво. Речено сторено, взимам му аз телефона и звъня, обажда се момичето, през това време той си извадил някакво листче с 3 номера на него и с 3 имена записани и почва да крещи, “а да да, знам коя е, сетих се”, и аз се чудя кво да правя ся. Набутах му телефона да си говори и разговора беше уникален. Крещи той пак “Hey baby, where are you?! Where is that? I can’t find it, I am a foreigner, I am a flang (чужденец на тайландски) you know. Please come to RADAHA KAFO, radaha kafo, come to radaha kafo I will wait you there……silence, she is speaking…………baby I like you really much but I can’t find you, I don’t know where is that, you have to come to radaha kafo, please. I am in the fitness now (парка) I am doing trainings etc.”. 5 минути пича залъгва момичето, че не знае къде е тя и че не може да я намери и тя трябвала да го намери и не знам си кво, аз не си сдържах смеха де. Накрая се разбрахме, че ще се чуем; и по същия тоя бягащ начин в който го заварих, така и си тръгна на бегом облят в пот. А аз ходих в парка след това с една тъпа усмивка и тия на които махаше той от където минахме с него ме гледаха интересно :)).

Отивам сега на среща с Румънци. През живота си не съм виждал Румънец на 200 километра от тях, но дойдох до Банког за да се срещна с Румънци. Да видим каква ще е дивотия пак.

Хаха дай ще се мъча да пиша макар, че по-скоро на мързел ме е изгърмяло.

Тъкмо ядох някакви лигави като черва ама то това се оказа макарони, и съм се надул и даже по корем не мога да легна да пиша.

Иах тая зима пукна ме……толкоз пот не съм лял сумарно през дългия си живот, толкоз ориз не съм ял и толкова ангелско не е било. Ама особеността е там, че все едно хем съм в ада хем в рая, и аз не знам кое щото хем ме пекат адските огньове хем тия ангели дето ходят насам натам изкушително….

Тук между другото сега е зима, т.е. сухия и не толкова горещ сезон така че какво ще бъде през лятото нинам, обаче аз си купих вентилатор така че се чувствам горе долу като краля на Тайланд, който между другото ей ся Партнера ми разправя, че ако го ускверниш могат да те хвърлят в океана с блокче бетон (е не ама поне да те осъдят на смърт).

Тука няколко дни бях на работа и се бях сдухал че ми е скучно на тая работа ама после взех че сметнах че повече от 50% от времето ми тук ще съм в почивка и реших да не ми пука. Ще пътувам уж насам натам.

Реших като истински пътешественик (е!), да преброя в колко страни съм стъпвал, макар че в някои не съм оставал дори и ден, ама за сметка на това в някои оставам повече отколкото трябва. Днес пак взеха да ме зарибяват с истории как хората идвали в Банког за 2-3 месеца и вече са тук 4-5 години и аз взех да се плаша, хаха. Та нека изброя държавите като ги подредя по дължината на престоя за сега: моята страна, моята България, Холадния (ррр), Лативя (!!!), Тайланд (мина вече другите), Гърция, Турция, Русия (копелее), Македония, Германия, Сърбия, Австрия, Унгария, Белгия, Катар. Абе хич да не добре си е, нищо че има хора със по 50 държави на моята вързаст, те са германци а германците са най-големия пазар за туризма и до ден днешен, въпреки великото китайско нашествие.

Вчера ходих на един огромен пазар дето имаше хора от цело свето, дори и дръпнати говорещи английски и имаше всякакви щуротии до шедьоври плод на какви ли не видове изкуство. Имаше страшно и странно интересни неща за които повечето от нас не са си помисляли, че съществуват. Мен ме изкефиха печените до леееко златисто сепии, приличаха на леко запечен кашкавал, но сепии вече много съм ял тук, така че настоявах да намеря пича със скакалците който още не се е появил пак, ама вече много съм се надъхал, всеки ден очаквам да го видя и да си купя 1-2 кила скакауец на скара :). А на пазара де да знам, купих някакви глупости за подаръци ама после прекратих и реших, че ще чакам да отида с местни за да се пазаря защото за момента чужденците бяха преобладаващата част от пазарлъка, и всичко е скъпо щом си бял (не че е толкова скъпо де, просто е по-скъпо от нормалното), расизма е пълен. Отделно че една баба с една количка натоварена с едни чували пълни със сушени свински уши (да!) щеше да ме събори на едни вази и оставаше и вазите им да плащам. След това 2 девойки си изкарваха колата по невероятен начин като бутаха и побутваха и разбутваха всички коли на паркинга наоколо, имам поредица от снимки която ги разобличава. Това го разбирам като никога не оставяй колата си на скорост в Тайланд, ще видите и как се паркира, уникално е (pak snimki).

След това викам махам се оттука отивам да търся супер маркет. Аз всъщност отидох там да си купя официални дрехи щото шефчето иска да ме води на съвещание на правителството или нещо от сорта. Поне ще се запозная с премиера това е сигурно, защото той е пряко отговорен за организацията за която работя и всичко се докладва на него. Та махнах се и хващам един автобус с който помня, че май У ме води в един хипермаркет на 5-6 етажа, та да си търся там дрехи. Обаче пътува автобуса, магазин няма, я ся де. Последната спирка идва, аз сливам в някакъв истински Тайландски квартал където аз съм истинска атракция, шоуто беше пълно а тъкмо си мислих, че вече съм свикнал с лудниците. Купих си от там официален панталон за двойно по евтино от големия пазат обаче това ми отне малко време докато да събудя господин продавача който се беше леко отнесъл в зимния си сън. Както и да е това, после отивам на пазар за храни (успях да направя малко снимки макар и смотани защото бяха в движение, не ми беше много удобно просто), но беше адски….Тай. Имаше някакви хамбари с ориз, не знам си какво, някакви раци излизаха от един лиген и пълзяха по улицата, сомовете също не се чувстваха комфортно в легена си и летяха насам натам…..и накрая за капак минавам покрай един ван, и отзад половини трупове на крави ли прасета ли не знам, ама хората пренасяха месо по супер як начин, в това зимно време…

Преживях го де, поне си купих тоя вентилатор който споменах и сега ме вее, веее -е-е-е. Абе много ми е гот тук (по да не мий уруки). Дори и да нямам все още с кой да споделя щастието, но от алтернативите които имам, тук си ми е супер (уж, за сега). Одеве отивам в парка да наблюдавам танцуващите фонтани, не знам дали съм споменавал за тях, мисля че да, и да потренирам малко. И………..уааааааааааааааа………кво става тука ееееееее…………….аре пак…….welcome to Thailand, the land of smiles. Та така де, пак ходих като халосан цяла вечер с една идиотска усмивка на лицето от това което видях. Хиляди хора извършваха някакви странни двежения на една уникална Тай музика, абе лудо, бяха навсякъде където намерят място, и от където се виждаше този който демонстрираше аеробиката (нещо като по БТВ в 6:45 май, физиотоника ако не се лъжа). Ще снимам и ще запиша звук ако мога. И нещата не свършват до тук, сядам аз там си намирам място да гледам и да се кефя. И до мен сяда някъв пич крещи по телефона на някаква смесица от турски, холандски, тайландски и не знам си какво….викам си бах! Питак го като спря да крещи “от къде си” нали, той вика аз съм от Панама ама говоря на Ирански по телефона и не знам си що. Евала викам си, и след обичайните разговори той вика “утре си тук да тренираш на упражненията и ще се видим”, викам чай бе човек, аз ако почна да ги прая тея упражнения сигурно ще ме осъдят на смърт щото няма да мога да спра да се хиля (а упражненията са уникални казвам ви). Както и да е, щяхме да си разменяме телефоните, не стана щото аз телефон не нося. Накрая вика айде с мене да пием кафи ама дай да бягаме щото аз бързам един приятел ще ме чака. Тръгнах с него после се върнах щото беше далече ама съм му обещал утре да съм на упражненията с ангелите барабар.

И пак се прибирам с една идиотска усмивка, ям черва и ще спя щото утре бачкане.

П.С. Моля да бъда извинен за правописните, пуктуационни и стилистични недоразумения.
И за да не изоставя БГ:
http://www.cls-sofia.org/uploaded/1192546877__ivan24ch.pdf